Блог на Кръстьо Йорданов

  Това, което ме кара да се държа като шило в торба, и непрекъснато ме подбужда към може би досадни за масовата публика разсъждения, е едно непрестанно вътрешно безпокойство . Усещането, че нещо в живота ни не е наред. Някак си нещо ме човърка, че кариерата, редовното плащане на сметките и кредитите, пазаруването в молове и хипермаркети, припичането по плажовете и карането на лъскави коли, не е целта, към която трябва да се стреми човекът. Някак си нещо в сърцето ми се присвива и не ми дава душевен мир. А сякаш трябва да сме най-щастливото поколение – имаме интернет и компютри, с които мисълта ни, написана на електронна «хартия», може да достигне до другия край на света. Но животът на хората става все по тревожен и неспокоен. Ще кажете, че самоубийствата след лош кредит са само българско явление при управлението на лошо правителство. Но истината е, че много повече са американците, прибягнали към спусъка на пистолета, за да разрешат проблема на вътрешния си духовен хаос и пустота. И за