Отново за времето на "робството"
Наближават поредните избори. Никак не е случайно, че тъкмо сега наблюдаваме отново развижване по въпроса за “ откраднатото ” от модер н ите злодеи, соросоидите, т.н. “турско робство” . Но нещата не опират до чужди влияния, а до това, че в България от край време съществуват две крайни становища по отношение на миналото. И застъпниците на „робството“ са представители на едното крайно становище, което обаче има, според мен, негативно влияние върху българската народопсихология. Затова от младежките си години, макар че в юношеството си клонях към малко крайни родолюбиви позиции, винаги съм се дразнел от прекомерното преекспониране на темата за българите като страдалци в историческото минало - вечно клани, обезчестявани и поробвани. И тази емоция е оживяла в сърцата на българите, оказвайки се огромна пречка пред тяхното бляскаво бъдеще. Създава се един комплекс за изостаналост от модерните европейски народи. На това и днес се дължат бутафорните „възстановски“ на крепости, унищожавайки бе