Блог на Кръстьо Йорданов

  Почти 1100 години след появата на това учение в българските земи сред българските интелектуалци няма единно становище за  неговата ценност по отношение на българската културна идентичност. Все още твърде много са гласовете, че това било едно разрушително за българската държавност учение. Дори на времето група от  учени, които си бяха поставили твърде амбициозната  задача да създадат новата българска национална доктрина, бяха написали в издадената от тях малка книжка   именно подобна отрицателна констатация за богомилството [3] . Но много е лесно да се довериш на това, което са писали враговете и отрицателите на това учение, за да пишеш  емоционално наситени коментари. Очевидно колкото и да се опитваме да бъдем безпристрастни по отношение на историческото си минало, невъзможно е за богомилството да се пише без пристрастия. Човекът или слуша  поученията за „лошото и развратно” богомилство, като се влияе от мнението на официалната Църква, или се за...

 Кръстьо Йорданов за дял "Етика Съществуват два начина да поддържаме издигнато своето съзнание или да преодоляваме противоречията, пред които понякога се изправяме.   Първият   е да се молим всекидневно, отправяйки осъзнати и искрени молитви, настройвайки по този начин душата си към езика на Небето. Другият  способ за поддържане на съзнанието ни будно се състои в това да четем Свещените книги на човечеството или литературни произведения, в които се разглеждат вечните въпроси на етиката. От тази гледна точка и есетата в раздел Етика от книгата на Андрий и Ольга Будуга и  – „Към сиянието на Истината през глъбините на Словото”, представляват лекарство за душата на всеки читател, който търси пътя към духовното пречистване. Ще се опитам, доколкото мога, да представя размислите, които текстовете на Андрий и Ольга предизвикаха в читателското ми съзнание. Винаги съм смятал, че всеки текст е опит на неговия автор да събеседва в останалите човешки същества в тишината на т...

За мен борбата за освобождение и получаване на човешко и национално достойнство не е революция. Не ми се струва много удачно думата "революция" да се прикача към делото на нашите предци през втората половина на XIX в. Априлското въстание не беше революция, а отчаян импулс за превръщане на личното достойнство на дейците му в национално. Да, то беше обречено на кървава развръзка. Но беше един интуитивен усет, че точно тогава е бил моментът българският въпрос да привлече вниманието на цяла Европа. Няма значение как накрая целта е била постигната. Тя не е била и постигната веднага. Нужни са били още 30 години, за да извоюваме независимост. Били сме получили свободата си чрез чуждо оръжие, преследващо своите цели? Добре, така да е! Но зад чудото на Освобождението на България стои Бог. Именно необходимостта на момента, Божия зов, усетиха интуитивно  в сърцата си организаторите и на Старозагорското и на Априлското въстание. Те не служеха на никого сред човеците, не работеха и за ник...

Днешният празник на Освобождението на България от близо петвековното османско владичество е помрачен от две крайности, които аз не мога да одобря. От една страна стоят онези, които използват датата, за да пропагандират днешните политически интереси на Русия, развявайки руски знамена. От другата страна стоят определени хора, които сякаш смятат, че Освобождението на България едва ли не е трябвало да НЕ се осъществи, щом то е дошло по силата на руското оръжие. Тези крайни русофоби се дразнят от всякакво отбелязване на деня дори и като обикновен официален празник, а не в ранг на национален, не правят разлика между самарското знаме и руското. Поведението и на двете групи е проява на човешки и исторически комплекси, които уронват достойнството на българския народ. Защото достойният човек не плещи глупости, а проявява елементарна човешко признателност към обикновените войници от армията на Руската империя, които не са само руси по народност. Достойният човек проявява признателност към народит...