Провокирани размисли заради сентенция на Публий Сир

 Философът Ангел Грънчаров е споделил малка подборка от мисли на римския автор Публий Сир. Досега не съм чел книгата със сентенции от този автор, излязла преди доста години под заглавието „Съмнението е наполовина постигната мъдрост“. Рядко избирам сентенциите за четиво, може би защото мисля, че сентенциите са мързеливо крадене на мъдростта. Ще си купя обаче книгата, която все още може да бъде открита на прилична цена. Две от подбраните от Ангел Грънчаров в блога му сентенции са брилянтни и си струва да се замислиш над тях: „Доверието, както и душата, никога не се връщат в това място, което веднъж са напуснали“ или „Няма да чуем истината, ако сами не я казваме“. Тези две мисли са напълно свързани и не е нужно да се впускам в дълги обяснения защо според мен е така. Повечето от споделените сентенции са особено ценни бисери.

С една от сентенциите на Публилй Сир обаче не мога да се съглася. Според нея „Приятелите са крадци на време“. Това би било мъдро, ако смятаме, че най-голямата ценност за човека е да бъде сам и да живее само за себе си, печелейки и наслаждавайки се сам на постигнатото в живота. Но ако тръгнем в тази погрешна посока на мислене, ще осъзнаем, че всъщност най-големите „крадци на време“ са най-близките ни роднини: родителите ни, съпрузите и децата ни, с които всекидневно споделяме живота си. Какво? Да се откажем от своите близки, защото ни крадат времето? Това би била най-пагубната идея, която може да ти дойде наум.

Всъщност, ако живееш само за себе си, ако сам се наслаждаваш на успехите си и не ги споделяш с другите, тогава твоето име няма да остави никаква следа след себе си. Един паяк ще остави много по-голяма следа от наглия егоист. Замислете се, че онези имена, които кънтят и след векове, са на люде, които са били полезни на колкото се може повече човеци, а не само за себе си и дори за близките и приятелите си. Колкото повече си направил за другите, толкова по-дълго ще те помнят след като се превърнеш в прах. Разбира се, ще останеш да живееш като душа, но един ден, ако не си натрупал нужните блага на добродетелта, които може да отнесеш със себе си в отвъдното, ще ти бъде отнет духът, божествената частица в теб. Онова, което ни прави човеци. Това е истинската смърт, а не нещо друго.

Тук ще се спра на приятелството, най-голямото благо за човека, защото то ни свърза с други човешки души, които не се подвизават в телата на наши кръвни роднини. Приятелството е огромно благо, защото трябва да се изстрада чрез спечелването на доверието на един човек, който няма задължението на кръвната връзка да е до теб. Светът е едно наистина тъмно и неприятно място, в което всеки се взира да намери други божествени искрици като себе си. Но тези божествени искрици се намират скрити зад плътната завеса на телата ни. Само малцина могат веднага да съзрат светещите души и да закопнеят да ги направят свои приятели. Повечето други хора не могат веднага да ни разпознаят, защото не могат да видят веднага нашата светлина. Ние сме принудени и длъжни всекидневно да им я показваме и доказваме, за да спечелим тяхното доверие, а с това да ги направим истински и искрени свои приятели. Точно това е истинското приятелство. Всичко останало са само добри познанства, без съдържание. Познанствата се задоволяват с празното бърборене и запиване на по бира в кръчмата, а приятелството се наслаждава на разговорите, споделянето на идеи и положителна енергия между две светещи души.

Някои колеги и приятели почти ме упрекват, че в своята кореспонденция отнемам толкова от времето си, за да пиша дълги писма, в които да изливам душата си пред онези, които искам да направя част от близкото си обкръжение. Ние в днешно време смятаме дългите писма и разговори по телефона за загуба на „ценното ни време“. Споменатата неприемлива за мен сентенция на Публий Сир обаче става все по приемлива за днешните хора. Огледайте се обаче за примерите от историята и ще видите, че онези светещи души, които са били метеорите, предопределени да изгорят, за да осветят своя век, са били склонни към дълга кореспонденция със сродни души или със своите възлюбени жени. Пример за такава дълга кореспонденция между приятели, в която те изливат душата си, е кореспонденцията на вече възрастния Луций Аней Сенека с десет години по-младия от него Луцилий, благодарение на която имаме „Нравствени писма до Луцилий“, истинска наслада за душата. Известни са и писмата на Цицерон до различни свои адресати. Примерите са много и не мога дори да ги изредя. До XVIII – XIX в. епистоларният жанр и оставеното епистоларно наследство са огромен източник за информация за човека от онова време. Добре известни са дългите писма на Наполеон Бонапарт, особено до неговата любима Жозефин, като той е писал понякога по няколко писма на ден, докато не е получавал същото внимание. Тогава човешките същества все още са живели истински и са се изразявали истински. Днес някак студенината и дистанцирането ни от другите се засилва. С това се засилва и вярата в отчуждението и безсмислието на живота. Животът няма как да има истински смисъл, ако не осъзнаем, че човек живее, за да може да слее пламъка си с другите човешки души и да разпали пожар в своята епоха.  

Ако се замислим, смятайки дългото общуване с другите и споделянето на идеи с тях за загубено време, днешните ни кореспонденции стават все по-лаконични и все по-безсъдържателни. Допълнително убийство на епистоларния жанр е днешната електронна поща, която ни принуждава да трием старите писма. По този начин един ден ние няма да оставим нищо от себе си за бъдещите поколения и няма да бъдат издавани томовете с епистоларно наследство на светлите човеци от нашия век. Дейците на държавничеството и културата няма да оставят след себе си огромни епистоларни архиви. За бъдещите биографи това е огромна загуба.

Приятелството изисква постоянно отдаване от енергията ни, колкото и да сме заети с други „по-важни дела“ и професионални задължения. За добрите и светещите души си заслужава напълно да се раздадеш. Ако ще да дадеш цялото си време на земята. Нужно е всекидневно да доказваш, че не търсиш близостта с друг човек, само за да изконсумираш познанството си с него. Нужно е всекидневно усилие, за да покажем, че просто искаме да им дадем от светлината си и нищо друго. Нужно е време да спечелим доверието на основателно подозрителния днешен човек, опарил се неведнъж с неподходящи познанства, които му източват енергията и времето. Мъжете и жените с основание се боят да завързват приятелства с представители на срещуположния пол, защото вечно подозират, че другият желае само сексуална връзка, а не човешки отношения и споделяне на светлина.

Накрая е нужно да кажа, че размислите ми се отнасят само за светещите души, които имат вътрешна бодрост на духа и душата, които са позитивни в мислите си и могат да светят със собствената си светлина. За жалост се убеждавам, че понякога животът ни сблъсква с хора черни-дупки, които не разполага със своя светлина. Поради това те се вкопчват в другите хора, които са богати на светлина, за да черпят от нея, източвайки от енергията им. Когато се сблъскате с такъв човек, след разговор с него ще се чувствате не заредени, а изтощени и уморени. Ако сте по-чувствителни, дори и след телефонен разговор с тях ще чувствате едно замайване, така както се чувства замайване след разговор с недобронамерен и злостен човек, който е насочил мисли на омраза и негативизъм към вас. Затова сме длъжни да разкараме от живота си подобни люде, колкото и да ни се иска да бъдем добри. „Благородството към наглите хора е неоправдано“, една от точните сентенции на Публий Сир. За да прогресираш, свети само със собствената си светлина и не кради от светлината на другите. По същия начин се обграждай само със светещи души, които също светят със своята светлина и не крадат от твоята. Само отношенията между светещи души са истинско приятелство, защото те ни зареждат при разговор със сродни души, а не ни изтощават с безцелно бърборене или оплакване от живота. Светещите души не се оплакват на другите, а ги зареждат, давайки им от себе си, а на свой ред получават светлина и презареждане с енергия и идеи от светещата душа срещу себе си, без да крадат от чуждата енергия, защото са дали същото количество и от своята. Приятелството означава взаимност.