Блог на Кръстьо Йорданов

Днес се изказах малко грубо за онези 23 хиляди български работници в чужбина, които се били прибрали в България само за 24 часа (общо за последните дни са се прибрали многократно повече). Всъщност тези ми думи се отнасяха за онези странстващи в чужбина, които са пребивавали там по икономически причини и са нямали идея да се връщат в родината си. Но днес, когато дейностите, в които са ангажирани, са затруднени, те са увиснали в безтегловност и панически започват да се прибират у дома. Реакцията ми се дължеше на безпокойството от подобни масови завръщания без подлагане на дълга карантина в сгради около границата и летищата под полицейски и лекарски надзор, а направо с пускането им свободно да се придвижват в страната. А и аз вече съм го обмислил, че при такъв масов наплив подобни мерки са невъзможни. Просто не може да се насмогне. Нашето доброволно затворничество започва да се обезсмисля. Защото подобна огромна маса хора няма как да бъде контролирана. И се опасявам да не се наложи

Когато имам време ще изразя по-подробно идеята си как можеше да не стигаме до такива събития. Сигурен съм, че един ден специалистите ще изследват по-подробно днешното явление. Ще се напишат по-задълбочени трудове. Истината е, че сегашното положение не се различава от миналия опит. Крутите мерки са забавяли, а не са предотвратявали заразата. И винаги големите гъстонаселени градове са най-уязвими. И хората са използвали същите средства, изолация в домовете си, напускане на градовете и живот в уединени вили и пр. Но днес имаме един отрасъл на икономиката, който трябва да бъде жертван за нашето спокойствие, туризмът и спортните събития, свързани с пътуване на лумпенизирани маси. Епидемията пак щеше да се появи, но може би не с такава сила. Съвременният човек има едно предимство. Вече не живее в дървени и други примитивни домове, хигиената му е на много високо ниво. Но съвремието има и един минус, прекомерно развитие на туризма. Бедни държави и бананови републики едва ли не разчитат осно

Новите условия изискват от нас да си наложим дисциплина и отговорност. За да не се налага цяла година да се крием в миша дупка. Надявам се всички да разберат, че ако един месец спазват някакви самоограничения и мерки за безопасност, ще съкратим срока, в който досегашният ритъм на живота ни е напълно объркан. От коментари на приятели научавам, че някои от тях заради събитията дори се налага да отложат издаването на книгите си. Всеки един от нас е принуден да плати цената на усещането ни, че човечеството вече се е издигнало дотолкова, че страховете и опасностите за човека на Средновековието и Новото време не важат за нас. Както казваше навремето един известен журналист, да, ама не. Затова онези, които са пътували неблагоразумно тъкмо в тези разбушувани дни, да имат добрината да не разчитат на хлабавите мерки на властите по летищата с разни термо-камери, които за нищо не стават по отношение на новата зараза, ами доброволно да се подложат на дългодневна карантина. А не от летището да пое