Как се стигна до всичко това и как то можеше да се избегне

Когато имам време ще изразя по-подробно идеята си как можеше да не стигаме до такива събития. Сигурен съм, че един ден специалистите ще изследват по-подробно днешното явление. Ще се напишат по-задълбочени трудове. Истината е, че сегашното положение не се различава от миналия опит. Крутите мерки са забавяли, а не са предотвратявали заразата. И винаги големите гъстонаселени градове са най-уязвими. И хората са използвали същите средства, изолация в домовете си, напускане на градовете и живот в уединени вили и пр. Но днес имаме един отрасъл на икономиката, който трябва да бъде жертван за нашето спокойствие, туризмът и спортните събития, свързани с пътуване на лумпенизирани маси. Епидемията пак щеше да се появи, но може би не с такава сила. Съвременният човек има едно предимство. Вече не живее в дървени и други примитивни домове, хигиената му е на много високо ниво.

Но съвремието има и един минус, прекомерно развитие на туризма. Бедни държави и бананови републики едва ли не разчитат основно на него. Точно такива държави трябва да бъдат компенсирани финансово при епидемии. Защото моите стрели днес са насочени именно към ненавременното пътуване за начесване единствено на туристическата краста, без друга реална работа. Търговията и стокооборотът днес не са основен риск за разнасяне на епидемии. Ако само хората от международния търговски транспорт и дипломатически мисии се подлагат на карантина, като се разшири човешкият ресурс - т.е докато едни са в карантина след завършване на пътуването си, други да вършат работа (превозвачите на стоки  могат да бъдат добре запасени и затворени в камионите си по време на всяко излизане до чужбина), нещата нямаше да стигнат до тук. Икономиката нямаше да е в опасност. Производствата в отделните държави щяха да си продължават. А днес имаме повече средства за дезинфекция на стоките. По-лесно се подлагат на дълга карантина по границите и летищата също така участниците в научни конференции и пребиваващи в чужбина краткосрочно или дългосрочно по изследователски програми. Те също можеха да пътуват в крайно належащ случай, но да проявят голяма отговорност. Тези хора обичайно са интелигентни, а от там проявяват повече разбиране и отговорност към другите. Затова и вземат повече под внимание логичните аргументи. Тогава могат и да отложат пътуванията си. Все пак днес можем да направим конферентни връзки по интернет. Освен тези важни групи,трябваше да се ограничи пътуването на завръщащи се у дома работници в чужбина. Те трябваше още от януари да се допускат само на ограничени групи с ясна мотивация за пътуването и да се подлагат на много дълга карантина. Ако не желаят, трябваше да не се допускат. Контролът по летища и граници трябваше да е по-добър.

Но главната трудност за строга карантина по границите е именно масовият туризъм. Също така и характерният за времето от 20 век насетне спортен масов туризъм. Трябваше да се ограничат туристическите и спортните пътувания на масите. Ето тези неща трябваше да се спрат за известно време. Защото масовият наплив на хора, шматкащи се, за да види гъз път, прави карантината невъзможна. Не знам какви огромни средства трябва да се вложат, но пак няма да стигнат построените за целта бързо-сглобяеми къщи за изолация в карантинните селища по границата и летищата. И то под полицейско и лекарско наблюдение, защото не можем да разчитаме само на добрата съвест на хората. Проблемът идва от дългия инкубационен период на този вирус. Така непрекъснато ще прииждат хора и няма да може да се насмогне. Именно на това гъмжене на хора-маса, лекомислени и безотговорни, трябваше да се сложи край за няколко месеца. Икономиката в най-важната си част, производство и стокооборот щяха да продължат да работят. Щяха да пострадат само курорти като Банско. Но те пак си страдат днес. Разбира се, временно трябваше да се спрат ненужни командировки и междуфирмени контакти. Можеше обучения да се извършват дистанционно. Болестта пак щеше да дойде, но щяхме да я контролираме по-лесно. Защото щеше да е ограничен човекопотокът. Трябваше да се пътува срещу специално издадени разрешителни документи, точно посочващи целта на пътуването. Тези хора трябваше да бъдат проследявани на място дали си вършат заявената дейност, за да няма корупция и злоупотреби в издаването на документи.

Човекът-маса на днешното време има една черта. След като материалното му съществуване чрез развитие на науката, индустриализацията, глобалната търговия и медицината са направили живота му по-обезпечен материално, като сигурност и дълголетие, е започнал да цени по-малко именно онези науки, култура и всички постижения на цивилизацията, които са причина за това той да живее по-добре дори и от краля на Франция преди векове. Цивилизацията го е разглезила. Той консумира нейните предимства, без да цени инструментите на науката, изкуството и медицината, чрез които този му спокоен живот е станал възможен. Той се отнася с пренебрежение към учените и другите творчески малцинства, даващи му тези предимства. Затова днес този разглезен консуматор, наречен човек маса, започна да се чувства като полубожество. Сякаш се е издигнал дотолкова, че страховете и грижите за оцеляване на средновековния човек никога няма да го засегнат отново. Друга черта е тази, че човекът маса обича да се изказва със самочувствие по въпроси, от които изобщо не разбира. Затова той гледа с насмешка на нуждата от мерки и сериозните предупреждения да пази себе си и околните, защото така проявява отговорност (дотук по памет обобщавам характерното за днешния "герой", описано в книгата "Бунтът на масите"). Не, той изобщо не се трогна, а като абсолютен безумец започна да пътува като за последно, не с някаква работна цел, а гъз път да види.Ето затова, покрай неговата безотговорност, желание за консумация и продължение на обичайния си живот да се наслаждава безцелно, този човек-маса създаде днешния риск за икономиката, която го изхранва. Той започна да реже клона, на който седи. Затова и днес покрай такива глупаци  икономическият живот по света е затруднен и ще има сериозни последици за него.Всичко това стана, защото допуснахме пандемия още преди да има ваксина и лечение за най-уязвимата част на обществото ни - възрастните и хронично болните.

Какво ще стане от тук насетне? След като допуснахме вече пандемия на тази заразна болест, ще трябва да търпим ограничения, за да предпазим своите уязвими роднини и близки. Но не трябва да забравяме, че нямат гарантирана 100 % сигурност също така младите и здравите. С по-строги ограничения по границите навреме, т.е още преди два месеца, само щяхме да забавим нещата, но не и да предотвратим появата на вируса в Европа. Просто щяхме да спечелим време, а когато след месеци се появеше и в Европа, може би щеше да има ваксина или друго изпитано лечение  за уязвимите. Не заради друго, а за да не платим висока цена като общество чрез обичаните от нас хора. Защото може да не преминат бързо последиците. Този вирус е нов и не знаем дали ще изчезне да върлува с горещините. Чумата е пандемична през 14 век, но се завръща в Западна Европа до 18 в., а в Източна Европа чак до 19 век. Едрата шарка е овладяна едва след делото на Дженер, което поставя началото на ваксинирането. Опитът ни учи, без да сме вирусолози, че няма да стане до два месеца. Колективният имунитет и ваксина ще поставят под контрол нещата.

Може би съм шокирал с безпардонния си речник и нервозност на текстовете си тези дни. Но истината е, че просто разсъждавах не толкова за днес, а какви поуки трябва да си извлечем за бъдещето. Какви трябва да бъдат управленските решения, ако ни удари нещо по-лошо. С моите разсъждения просто исках да помислим как да платим по-малка цена чрез по-уязвимите представители на обществото. Затова беше важно нещата да се забавят за Европа и България в частност до изнамиране на добро лечение. Но масовият кръговрат на съвремието не ни даде никакво време. И да ви кажа, аз още от януари очаквах днешното положение. Не ви лъжа, не се правя на пророк. Ние мнителните сме си такива и без пророчески дарби. 

Историята е показала, че и трайните изолации на отделни затворени светове довеждат до трагедии при внезапни срещи между световете. Нещо като "Война на световете" на Хърбърт Уелс, но в наш си междуцивилизационен вариант. Но това не ме успокоява. Защото т.н "стаден имунитет" може да е с много висока цена, както вече неведнъж се е случвало. Затова нееднократно тези дни призовавам: Тази криза трябва да доведе до преосмисляне на много неща. Иначе неизбежно един ден ще ни накарат да ги преосмислим насилствено с принуда. И няма в никакъв случай това да стане чрез ръката на хора. Т.е забравете за теориите на конспиразцията, за тайните общества и т.н. Над тях има Нещо по голямо.