Блог на Кръстьо Йорданов

Както намекнах вчера, в Украйна можем да станем свидетели на събития, които ще ни напомнят случилото се у нас преди близо 78 години. Клакьорите се опитват да ни убеждават, че "ще пострадат само военнопрестъпниците". Наистина съм пълен невежа относно случващото се в Донбас.  Не разполагам с информация. Но така или иначе, обвиненията в геноцид трябва да се докажат от независими данни и експертизи. Всичко друго е пропаганда. Каквото и да се е случвало обаче, желаещите мъст трябва да помнят поговорката, че покрай сухото изгаря и суровото. Както бях писал, при всяко обръщане на палачинката интелигенцията с независимо и смело мислене изгаря. Имам впечатления от настроенията на учени от Харковския университет през 2014 г. И знам, че днес те са застрашени на първа линия. Спокойно могат да ги обявят за "крепители на военните престъпници".  За всеки разумен човек всичко можеше да се разреши другояче. Винаги има начин да се действа със средствата на мира. И нека помним, че нап

  Днешното политизиране и призивите за отказ от датата 3 март 1878 г. (19 февруари по стар стил) ми напомня на една нелогична ситуация. Все едно някой да се откаже поне да отбележи рождения си ден. Да се срамува от него, защото не му харесва акушерката и нейния характер. И защото тя, години след раждането му, е наръгала някого с нож. Макар че на днешния ден се подписва един предварителен двустранен мирен договор (Основите на мира от 31 януари са само договорка преди мирния договор), като аргумент, че това е рожденият ден на новата българска държавност след вековно прекъсване, е обстоятелството, че Османската империя чрез свои представители фактически признава, слагайки подписа си под един документ, раждането на България като автономно, поданно княжество. Това беше потвърдено след месеци и на един Конгрес, чиито резултати недолюбваме. Санстефанският договор дори и чисто териториално не беше напълно идеален за нас. Въпреки това Санстефанска България, макар и да се оказа един блян, един

  Направих си усилията да изгледам част от днешното телевизионно предаване, в което е участвал А. Р. Признавам, че Р. никога не ми е харесвал. Но в началото на предаването каза неща, които тези дни си мисля и аз. Опитвах се да обясня безумната за мен постъпка на Путин. И също достигнах до извода, че той не е познавал ситуацията в днешна Украйна. Мислел си е, че там има огромно мнозинство проруски настроени хора, които избраха през 2008 г. Янукович за президент. Затова и е разчитал украинците да не воюват ожесточено за независимостта си, като мнозинството премине на руска страна, свалят режима и последва разправа над бивши управляващи и подкрепящата ги интелигенция. Добре позната от нашата история през 1944-1945 г.. За това писах веднага след инвазията (оставям в скоби и без коментар недоказуемите подозрения, че САЩ изтегли хората си от Украйна сякаш при тайна договорка и реално подкани агресията на Путин или по-скоро го подмами. Сметките бяха направени без кръчмар - украинците). Оказ