Публикации

Показват се публикации от март, 2019

Човешката съдба в нейното величие и трагизъм

Изображение
Понякога, когато вечер здрачът премине в черна нощ, застанал пред прозореца неволно ми минават някои мрачни мисли за нашата съдба. Светът, този триизмерен свят, който познаваме от хилядолетия, никога няма да се превърне в наш уютен дом. Само на метър зад прозореца ми е мрак и този мрак ме кара да потръпвам, а не съм дете. Явно някъде дълбоко в душата ми е съхранен един копнеж към мястото, където винаги е светло. Но тук никога няма да намерим трайно това място, а ще се озоваваме сред него само за миг. След това ежедневните ни проблеми ще ни върнат отново на земята. Тук непрекъснато ни дебнат опасности и каквито и технологии да измислим, това няма да се промени. Колкото и да си казваме «назад към природата», тази материална и ограничена в три измерения природа няма как да стане наша истинска майка и винаги ще си остане за нас мащеха. Доколкото в тази природа има красота и хармония, това идват от отражението на Твореца, на Бога в нея. Ние сме длъжни да живеем в хармония с природата, защ

Проявленията на героичното начало в характера и способностите на Васил Левски

Като поставям това заглавие, поемам известен риск, тъй като на пръв поглед то може да се стори прекалено банално. Все пак представата ни за Левски като герой е твърде дълго утвърждавана, за да е нужно героизмът му да се доказва. Още непосредствено след смъртта му, благодарение на негови съвременици като Любен Каравелов и Христо Ботев, в публицистиката и поезията беше създаден образът на Левски като Апостол на революцията, скъп син на България, дори мъченик и български светия. [1]  След Освобождението той продължава да бъде обект за перото на мнозина, като първи свой вариант на образа ще създадат Георги. Я. Кирков и блестящият публицист Захари Стоянов. [2]  Следва утвърждаването на литературната канонизация на Левски, чието силно начало поставя още Ботев. Но може би за голяма част от обикновените българи особено въздействаща е представата за Левски, дошла до техните умове от поезията и белетристиката на Вазов, където се изтъква неговото безстрашие, самообладание и жертвоготовност. [3