Блог на Кръстьо Йорданов

Днес, когато благодарение на новите технологии светът се е превърнал в едно глобално село, все повече се засилва процесът на контакт между отделните култури и малките общности все повече започват да губят своята самобитност.   В резултат на това днес българският език и културата ни въобще, са поставени в тежка ситуация да оцеляват сред глобалния свят, където водещи са други езици и културни модели. Този процес се засилва и от приемането на пазарната система, където в търговските отношения също се налага използването на други езици..... Отстъпваме от родните традиции и празници, докато започваме все повече да подражаваме на други народи, към чийто начин на живот и благоденствие жадно сме впили погледи. ...Тук вече достигаме до смисъла на патриотизма. Всички религии са налагали строги правила, като десетте Божии заповеди   и др., които по същество си приличат и целят едно общо нещо – да накарат егоистичния по начин на живот древен човек да приеме нормите на едно ново социално общес

Когато някой е направил нещо за теб, той става неизменна част от твоята същност. Ние имаме биологически родители, но имаме и много духовни майки и бащи, които никога не трябва да забравяме. Липсата на признателност е признак за развала на душата. Още по-лоша е липсата на признателност към духовните майки и бащи на народа ни – неговите будители през вековете. Духовното е нашата истинска и вечна същност. Най-важна част от запазването на тази същност е историческата памет за народа и родовата памет. Това е една постоянна връзка с отвъдното, защото всички – отишлите си от физическия свят и все още дишащите въздух, са заедно в духа. Ако не живеем с борбите и страстите на нашите предци, ние сме мъртви духовно. Загубили връзка с духа, където те са вечно живи и ни гледат с укор за днешното безсилие и нехайство. Денят на народните будители би трябвало да е един от най-големите празници на България. Той трябва да е официален празник. Неприсъствен за всички, тъй като будителите са всъщност