Отново за народните будители сред българите (и човечеството) в миналото и настоящето


Когато някой е направил нещо за теб, той става неизменна част от твоята същност. Ние имаме биологически родители, но имаме и много духовни майки и бащи, които никога не трябва да забравяме. Липсата на признателност е признак за развала на душата. Още по-лоша е липсата на признателност към духовните майки и бащи на народа ни – неговите будители през вековете. Духовното е нашата истинска и вечна същност. Най-важна част от запазването на тази същност е историческата памет за народа и родовата памет. Това е една постоянна връзка с отвъдното, защото всички – отишлите си от физическия свят и все още дишащите въздух, са заедно в духа. Ако не живеем с борбите и страстите на нашите предци, ние сме мъртви духовно. Загубили връзка с духа, където те са вечно живи и ни гледат с укор за днешното безсилие и нехайство.
Денят на народните будители би трябвало да е един от най-големите празници на България. Той трябва да е официален празник. Неприсъствен за всички, тъй като будителите са всъщност онези, поради които ги има и останалите национални празници. Будителите са човешките същества, които непрекъснато се стремят да променят „агрегатното състояние” на етноса сред който живеят. Мобилизират го с обединяващи идеи, превръщайки го в истински народ. Будителите са и онези, които са способни дори да обединят различни етноси в една нация. Те привеждат в непрекъснато движение и развитие етносите. Важността на народните будители в нашата история ни поставя и важния въпрос – кои в миналото и в наши дни са достойни да бъдат наречени народни будители. Народният будител се отличава на първо място с това, че върши будителството си, просто защото чувства силен и непреодолим порив да го прави. Прави го, ако се наложи и без отплата. Будител може да бъде всеки, дори обикновен човек, стига да го върши безкористно. Всеки човек има нужда от доходи, за да живее, но не бива да поставя парите като основен стимул да прави добро на останалите. С други думи, ако един човек не е доказано безкористен, то той няма право да бъде наречен будител, а просто служител или щатен писател, журналист и пр.
Посоченият критерий издига като будители няколко групи хора. Първата група будители са революционерите по дух и призвание, които не са получавали почти нищо за работата си в полза роду. Единствената им отплата е било удовлетворението, че са отговорили на необяснимия и постоянен душевен порив да направят нещо за общността, към която принадлежат. За подобни личности удовлетворението е идвало от пълното отговаряне на душевния порив да са полезни на народа си, който напълно е заглушавал дори телесните страдания или материална нищета. Втората група будители са онези, които са наследили или притежавали политическа власт. Но въпреки всичко, вместо да си стоят удобно във властта, са принудили останалите да ги следват в по пътя на промени, които мнозинството, голяма част от тогавашното общество, не са били готови да приемат веднага и без съпротива (княз Борис I). Третата група народни будители са онези, които именно поради будителската си дейност и борба впоследствие са постигнали политическа власт, която донякъде ги е поставила в изкушения и е довела до не дотам добрия им край.  Въпреки че постигнатата политическа власт от някои будители, превърнали се в политически водачи, поставя под съмнение тяхната безкористност, достатъчни са доказателствата, че при тяхното първоначално апостолство те са се движили от напълно светли пориви. Четвъртата група будители са онези книжовници или духовни водачи, които са действали и писали, водени единствено от стремежа си да повдигнат духа на народа си чрез дело, наставление, творчество или духовен подвиг. Към тази група спадат висш български клир (патриарх Евтимий), отшелници и светци (Иван Рилски), енорийски свещеници, даскали, граматици и някои монаси таксидиоти, родеещи се и с първата група на будителите революционери, един от които е Паисий Хилендарски. Тук можем да посочим и духовните лица, които оглавили българските черковни борби през Възраждането (Неофит Бозвели и Иларион Макариополски). Други народни будители, спадащи към тази четвърта група, са всички онези издатели на книги, учебници и периодични издания, както и учителите през Възраждането, които във време, когато българите са нямали държава, са работели на полето на българското образование и култура. Към тях спадат и всички дарители на училища, читалища и други духовни институции на българската нация, които макар и богати лица, в този си жест постъпвали безкористно.
Краткият и непретендиращ за изчерпателност преглед на българското народно будителство показва едно общо за всички будители нещо. Във своето време те не са можели да живеят спокойно, макар някои от тях да са имали почти всичко, което да ги освободи от необходимостта да действат за нещо повече. Нещо вътре в сърцето им непрекъснато ги е подтиквало да направят нещо не само за себе си, но и да се опитат да раздвижат всички около себе си в борба с някаква неправда. Това може да се обясни с по-високата степен на психическо състояние, в което са пребивавали. Много хора обаче обичат да намират индивидуално спокойно кътче в живота или лично богатство и нехаят за своята общност. Именно това създават непрекъснато работа за истинските будители. Защото или обществото трябва постоянно да бъде раздвижвано насила, за да се повдигне «агрегатното му състояние» и то да върви напред прогресивно.  Или отделни лица с тяхното користолюбие и корумпираност са посаждали разврат в обществото и са давали лош пример на останалите хора, пребиваващи в летаргията на тялото и сетивата. Срещу подобни личности будителите непрекъснато е трябвало да се борят. Като понякога дори заплащат с живота си, изоставени от всички, умирайки на клада, бесилка или пребити с камъни от невежата тълпа. Всъщност без постоянната инертност и липса на социална съпричастност у повечето хора нямаше да се налага и периодично сред народите да се раждат множество народни будители, за да ги изкарват от състоянието на летаргия и да ги привеждат към прогресивно движение. От обстоятелството, че си имаме специален ден на народните будители, се вижда, че сред българите инертността доста често е надделявала. Поради това стотици и дори хиляди народни будители е трябвало да изгорят, за да може България все още да я има на картата на Европа. Но всъщност тази е и основната особеност на будителите за всички народи. За тях именно в едно свое есе през 1791 г. двадесет и две годишният Наполеон Бонапарт пише, че те са «метеори, предопределени да изгорят, за да осветят своя век». 
Будителят е особена категория същество, приближаваща чрез присъствието си човешкия род до ангелите. За определена висша кауза и нейното осъществяване те са готови да служат без отплата и да изгорят. Дори съм сигурен, че те след смъртта си заемат своето място в ангелските хорове. Именно поради това българите имат цяла плеяда небесни застъпници и светци. Всички тези светци и поборници са пребивавали в най-висшето състояние на природата – доброто и познаването на мъдростта. Други герои, които в по-малка степен са били съвършени в добродетелта си, са пребивавали в междинното състояние на страст и деятелност, при което се поражда гняв срещу неправдата и честолюбие. Но дори и гневливите и честолюбивите герои и будители са били много по-полезни за народа си от онези користолюбци, които без пари дори не са се повдигали от мястото си, живеещи в пълна летаргия и нехайство за общността си.
Поради посочените дотук причини, аз още веднъж повтарям, че за мен денят на народните будители е почитане паметта на онези, заради чиято дейност съществуват и останалите ни национални празници. Без тях нито народът ни, нито неговата държава щяха да съществуват. За да може един ден българската култура да е част от наследството на човечеството. Именно поради това, че според мен българите още не са изживели напълно и пълноценно своето държавно съществуване и деятелност в полето на културата, поради което приносът им към човечеството още не е изпълнен, аз смятам, че все още са ни нужни народни будители. Все още е нужно българската самобитност да бъде опазена от посегателствата на глобалистичната посрественост и еднообразие. Все още не сме изпълнили докрай задачата си като национална общност и ще бъде изключително колективно нещастие за народа ни, ако допусне името му да заглъхне. Според мен, ако не беше тази мисия на народа ни, нямаше да се родят сред нас издигнати духове като Паисий, Раковски, Левски и Ботев, за да ни подготвят да имаме държавност, позволяваща пълното разгръщане на народностния ни гений. Ако допуснем да се провалим и изчезнем като народ, те напразно ще са живели, работили и умрели заради нас. Именно поради това душите на всички ни трябва да потреперят дълбоко и да се повдигнат, за да попречим на враговете ни да успеят да ни заличат. Не бива да допускаме користолюбците сред нас да ни подвеждат по консуматорското безумие и пороците на един изживял времето си ред. Аз вярвам, че пътят на българите не е да се наредят сред тези народи, които робуват на алчността и богатствата. Пътят на българите е сред онези, които ще опазят вечните етични ценности и ще донесат жадувания мир и разбирателство сред народите. А те ще се постигнат, когато преди това всички народи бъдат оставени да проявят напълно своя гений. Чрез доброволно сътрудничество и размяна на културни ценности да осъзнаят, че това, което ни свързва, е духът, а не жаждата за величие и богатства. Величие и могъщество няма за всички народи, и ако едни ги притежават, това е равносилно на мизерия и страдания за останалите. Но в духа всички са равни и културните постижения на народите могат да се разгърнат напълно. Заради това е необходимо те да бъдат оставени сами да определят съдбата си и да се съюзяват с най-близките им по дух и култура народи. Народът ни трябва да се събуди от летаргията, която заплашва завинаги да го изтрие от списъка на човечеството.
Приятели, в днешния ден е добре да си припомним, че всеки обикновен човек може да стане будител, щом го прави безкористно. Вие можете да сте будители, дори само ако помогнете на своето дете да отделя красивото от грозното. Да мрази неправдата, фанатизма и пошлостта. Да го напътствате да чете и да жадува за познание. Да обича родното и уважава чуждото, да се стреми да опознае културата на народа си и на човечеството, а един ден според възможностите си да я обогати. Така ще направите своя принос към бъдещето на народа ни, защото и вашето дете е част от него. Истината е, че големите народни будители преди това са били пробудени от едни по-малки, незабележими, но не по-малко важни будители – техните родители и близки. Така че всеки от нас може да е будител, стига да го прави безкористно, като повдига духа на своите близки и приятели. По този начин той отдава своя скромен принос целият ни народ да върви напред.


Коментари

Популярни публикации от този блог

За Освобождението на България през 1878 г. и неговото значение

Отново за времето на "робството"

Проявленията на героичното начало в личността на Васил Левски