Войната трява да се спре

 Направих си усилията да изгледам част от днешното телевизионно предаване, в което е участвал А. Р. Признавам, че Р. никога не ми е харесвал. Но в началото на предаването каза неща, които тези дни си мисля и аз. Опитвах се да обясня безумната за мен постъпка на Путин. И също достигнах до извода, че той не е познавал ситуацията в днешна Украйна. Мислел си е, че там има огромно мнозинство проруски настроени хора, които избраха през 2008 г. Янукович за президент. Затова и е разчитал украинците да не воюват ожесточено за независимостта си, като мнозинството премине на руска страна, свалят режима и последва разправа над бивши управляващи и подкрепящата ги интелигенция. Добре позната от нашата история през 1944-1945 г.. За това писах веднага след инвазията (оставям в скоби и без коментар недоказуемите подозрения, че САЩ изтегли хората си от Украйна сякаш при тайна договорка и реално подкани агресията на Путин или по-скоро го подмами. Сметките бяха направени без кръчмар - украинците).

Оказва се обаче, че украинците не се предават и съпротивата е отчаяна. Напълно разбираемо, защото са осъзнали какво ги чака всички, подкрепяли досегашния режим в Украйна. Напълно логично отчаяните хора оказват съпротива, каквато Путин не е очаквал. Поради това той няма никакъв добър за него изход. Ако тази война продължи, той ще иска или да победи, или… По този начин неговото отчаяние от липса на достоен изход може да го подтикне към безумия. Към прословутото ядрено копче. Това каза Р. Някои днес го наричаха путинофил. Сега разбирам какви са били моите последни постове в очите на онези бодряшки изказващи се момчета, които искат война до пълна победа над Путин и неговото „самоубийство в бункер“.

Това напомняне за минали събития показва колко опасно е да мислим с щампите на познанието си за миналото. Вярно е, че примерът от миналото ни сочи как не бива да се отстъпва пред авантюристи и диктатори. Защото накрая все пак получаваш и унижението, и войната. Но сегашната ситуация е коренно различна. Имаме ядрена сила, която не може да бъде победена до крайна победа. С други думи, ако се тръгне към обрат в конвенционалната война, отчаянието на Путин ще нарасне до невероятни висоти. И тогава ние трябва да разчитаме на неговото психическо здраве и здрави нерви. В противен случай трябва да се надяваме да бъде спрян. Не се уповавам на надеждата, че народът и олигарсите ще го свалят заради последиците от санкциите. Тях трябва да ги поведе достатъчно авторитетно и овластено лице, поне председателят на Държавната думата, но нали точно Думата беше единодушна и дори провокира Путин преди началото на войната. Нямам надежди за естествена политическа смяна. При критична ситуация Путин може да бъде спрян единствено от собствените си военни. От вътрешна съпротива срещу заповедите му и пуч. Но да разчитаме на налагане на крайна победа над Русия без никаква дипломация и преговори, това са детински приказки.

Опасно е да мислим, че историята може да ни служи като пътеводител. В такъв случай да бъдеш голям държавник би било лесно. Всеки отличник може да стане един Наполеон, Бисмарк или Дьо Гол. Но не е така. Настоящето често поставя задачи, чието разрешаване изисква нови и неочаквани, непознати досега действия. Например Дьо Гол знаеше, че окопната тактика от Първата световна война, приложена в линията „Мажино“, вече е остаряла. Че е нужно засилване на танковата мощ. Но гласът му беше чут не в родината му, а в Германия. В политиката е нужна собствена остра мисъл и поне малко интуиция. Нужно е реагиране на обстоятелствата тук и сега.

Днешният ден налага неотложното разглеждане въпроса, който Хана Аренд поставя в началото на своята студия „За насилието“ в книгата „“Насилие и политика“:

„В сегашната ситуация има обаче още един фактор, който макар и да не е предсказан от никого, има поне същата важност. Техническото развитие на оръдията за насилие сега е достигнало точката, при която никоя политическа цел не би могла да съответства на разрушителния им потенциал или да оправдае действителната им употреба във въоръжен конфликт. Затова войната – от незапомнени времена окончателен, безпощаден арбитър в международните спорове – е изгубила много от своята ефективност и почти цялото си очарование. „Апокалиптичната“ шахматна партия между свръхсилите се играе по правилото“ „Ако „спечели“ единият, това е краят и за двамата“. Това е игра, която по нищо не прилича на никоя от предшестващите я игри на война. Нейната „рационална“ цел е възпирането, а не победата, и надпреварата във въоръжаването, което вече не е подготовка за война, сега може да се оправдае само на това основание, че все по-силното и по-силно възпиране е най-добрата гаранция за мира. На въпроса как ще съумеем някога да се измъкнем от очевидното безумие на тази позиция, няма отговор“.

За мен в бъдеще притежаването на ядрено оръжие върху родната планета Земя и заплахата за използване на такова трябва да се криминализира и всички свръхсили да спазват това криминализиране под арбитража на ООН. Защото добре се надяваме, че притежанието му е въздържане. Но имаме ли гаранция, че самозабравили се двадесетгодишни управници имат здрава психика и нерви? Ние имаме само една планета и човечеството е далеч от усвояване на други планети. Нямаме право на никаква грешка.

Напълно прав е един от останалите участници в споменатото телевизионно предаване, че Путин загуби войната морално в очите на света, когато си позволи да си играе със заплахата от червеното ядрено копче. Той може и да блъфира. На това се надяват младите въодушевени момчета с ястребска реторика. Но все пак днес се случва немислимото. Заплахата от ядрена война вече не е най-добрата гаранция за мира. Вече сме на ръба на непредвидимото. Разчитайки на добрата психика на Путин, ние си играем с огъня. В тази ситуация според мен има два разумни изхода:

1. Русия и Украйна се договарят помежду си. И се оттеглят от войната с взаимни отстъпки, оставящи достоен изход и за двете страни. На тази опция не разчитам никак.

2. Цивилизованият свят подема инициативата за мирни преговори и разтървава двата впили се славянски питбула. Също с отстъпки и възможност за достоен изход и за двете страни. Разбира се, нападналата страна ще трябва да заплати разрушенията и жертвите. За жалост жертвите не могат да бъдат върнати. Само роднините компенсирани.

Няма оправдания за този, който започна пръв войната. Но това трябва да се спре моментално с дипломатическата намеса на Европа и света. Сегашната войнстваща реторика и действия само удължават войната и се нахъсват биещите се за още кръв. Увеличават се жертвите. Нали искаме да спрем кръвопролитието? Какво правим? Засега нищо. Цивилизованият свят е на ход. Негов дълг е да започне тази инициатива за мир. Не бива да разчитаме на разбирателство между Русия и Украйна, както и на здравата психика на Путин и че той блъфира. Общочовешките интереси изискват нови решения. Това със самоубийството в бункера (напомняне за съдбата на Хитлер) на обсадена Москва са детинщини и нереални приказки на немислещи хора.

Напълно разбирам, че войнстващите момчета ще ме нарекат путинист. Но да мислят каквото искат. Мен ме интересуват единствено интересите на човечеството и моята Родина.

                                                                      ***

Допълнение: Размисли от април 2022 г.

До началото на април имах надежди заради преговорите в Истанбул.  Ако световните лидери бяха ангажирани повече с тези преговори, ако европейските и американски политици не стояха като зрители и сякаш бяха за продължаване на войната до изтощаването на Русия, можеше и двете страни да се откажат от крайните си искания и да склонят на един все пак устройващ достойнството им мир. До края на март Украйна беше спряла напредването на противника и едно сключване на мир тогава щеше да запази достойнството ѝ. И Русия не беше уязвена и настървена дотолкова, че да не може да се съгласи на границите от 24 февруари и разумни/умерени условия за Донбас, с които Украйна би се съгласила. Но никой от лидерите на Запада не се постара достатъчно. Стояха и гледаха, а дори и искаха войната да продължи. За подобно усещане намекна не кой да е, а турският външен министър. Сега жертвите от началото на април и бъдещите жертви ще са заради отказа от един мир и желанието за война до изтощение. Повтарям вчерашните си думи: Кръвта на жертвите ще крещи не само срещу Путин и кликата му, но и срещу онези, които не поискаха да спрат войната и не си мръднаха дори и малкия пръст. Ако войната се проточи, тогава рискът от ядрен ад се увеличава. Тогава срещу войнолюбците ще крещи кръвта на цялото човечество. Аз не вярвам, че крайна победа е възможна при това противопоставяне на свръхсили.

Много ме е яд на Путин, защото вкара Европа и собствената си страна в капана на чуждата геополитика. Този човек е вече стар и много вероятно болен. Направи непростимото, което изолира страната му от света като едва ли не военнопрестъпна държава. Той подцени средствата на масовите световни медии. А е важно какъв образ си създаваш. Как ще докаже, че е бил прав? Никак. Няма как да отречеш, че нападна пръв. Изказа и много лъжи, че уж няма да напада, че няма да засегне мирното население. Сега е в ролята на лъжливото овчарче. Не само той, но и обкръжението му. В баснята за лъжливото овчарче накрая вече никой не му вярва.

Още по-лошо - Путин създаде лоши чувства към нацията си. Почитателите му все се надяват той да измъкне доказателства за нещо, което да оправдае агресията му в Украйна. На това аз отвръщам с иронична усмивка. Англо-саксонците имат вековен опит в геополитическите игри. Просто няма как да стане. Путинистите са определено болни хора. Те не обичат Русия и руския народ, както си мислят. Обичат един конкретен човек. А един човек, в момента, в който престане да бъде важен за Божията воля, е нищо. В случая техният любимец навреди на руския народ и то много. Трябваше да постъпи другояче. Да докаже, че го вълнува главно страданието на населението в Донбас. А сега излиза, че той само използва Донбас като предлог да влезе в цяла Украйна и да я извади от сферата на Запада. В началото, съдейки по поведението на САЩ, имах усещането, че наистина отстъпиха Украйна, както направиха миналото лято в Афганистан и предадоха много от тамошните си привърженици, които преди това бяха прилъстили и впоследствие подло изоставиха. Така изглеждаше, че правят и в Украйна. Но това е било просто капан. И Путин влезе в него. Почитателите му твърдят, че САЩ го притискали чрез Украйна. Наистина изглежда, че САЩ доста инвестираха в Украйна. Но руснаците не биваше да правят подобна глупост, която сега ще струва скъпо на цяла Европа. Аз обаче се питам защо само във Вашингтон знаеха, че Путин наистина ще нападне през февруари? Може би в преговорите са му намекнали, че ще отговорят твърдо, ако нападне натовска страта. А Украйна и Молдова например не са натовски. Това си е направо насочване към извършване на глупост. Сегашните ни партньори явно ги умеят тези неща. А моят голям исторически любимец е съветвал да не прекъсваш враговете си, когато грешат. В крайна сметка най-много се опасявам от слуховете за евентуалната болест на Путин. Един болен човек е неспособен за трезви оценки, а държи ядрено копче. Просто си играем с огъня.