Как да преборим стреса чрез житейските правила на Бенджамин Франклин

Новите условия изискват от нас да си наложим дисциплина и отговорност. За да не се налага цяла година да се крием в миша дупка. Надявам се всички да разберат, че ако един месец спазват някакви самоограничения и мерки за безопасност, ще съкратим срока, в който досегашният ритъм на живота ни е напълно объркан. От коментари на приятели научавам, че някои от тях заради събитията дори се налага да отложат издаването на книгите си. Всеки един от нас е принуден да плати цената на усещането ни, че човечеството вече се е издигнало дотолкова, че страховете и опасностите за човека на Средновековието и Новото време не важат за нас. Както казваше навремето един известен журналист, да, ама не. Затова онези, които са пътували неблагоразумно тъкмо в тези разбушувани дни, да имат добрината да не разчитат на хлабавите мерки на властите по летищата с разни термо-камери, които за нищо не стават по отношение на новата зараза, ами доброволно да се подложат на дългодневна карантина. А не от летището да поемат по влакове и автобуси, сеейки, без да знаят, зараза. Трябва да разберат, че живеят не само за тяхното си благо, но и останалите имат право на благо и спокойствие.

За да помогнем на приятелите си да се отърсят от неизбежния стрес на непознатото досега в съвременния човешки живот ограничение, отново се обърнах към мъдростта на предците. Макар да ценя културата на континента си, тези дни все ми идват наум като особено полезни мислите на големите мъже, създали нация зад Атлантика. След като споменах във фейсбук-профила си една мисъл на Томас Джеферсън, сега е ред на любима книга. В автобиографията си Бенджамин Франклин дава редица житейски правила, които са му помогнали да стане личност, която се оправя при всякакви житейски ситуации. Направили са го дисциплиниран и отговорен. А в тези трудни и изпитващи ни времена дисциплина и отговорност са ни особено нужни. В края на текста си съм поставил снимки на страниците от книгата, където са записани житейските правила на Франклин. Моята скромна персона ще направи само някои коментари как отделни правила ще са ни от полза точно днес.

Особено важно е първото правило на Франклин. Въздържание – не яж до пресищане и не пий до опиване. Неговата практическа полза ще ни помогне да не се налага всеки ден да рискуваме да ходим в магазина, където днес има прекалено много тълпи. Опасявам се, че ефектът от извънредното положение ще доведе до разрастване на заразата именно поради паниката, която накара доста неразумни хора да се бутат един в друг и да пазаруват като за последно. След 14-15 дни ще разберем дали не съм болезнено прав. Не искам да съм лош пророк, но не очаквам нещо добро от тази глупост да се събират тълпи в магазините, тъкмо когато това трябва да се избегне. Ако не ядете до пресищане, дори и продукти, които в досегашните ви представи не стигат за повече от седмица, може да ви изкарат поне 20 дни. Ще видите как това ще се отрази положително на здравето и килограмите ви. Може да се окаже, че страхът от корона-вируса ще ви направи по-здрави, като се научите да се храните разумно. При разумно хранене, бъдете сигурни, и толкова ценната ви тоалетна хартия ще бъде пестена и използвана максимум един път на ден. Ако не пиете до опиване, или най-добре изобщо да не пиете много, ще имате достатъчно дезинфектираща течност, с която да си правите гаргара на гърлото в съчетание с гореща вода (билков чай) и лимон. А освен това, ще имате и за дезинфекция на ръцете и лицето си. Ще видите, че без да нанасяте вреди на черния си дроб, ще можете да се чувствате дезинфекцирани и по-сигурни днес.

Второто правило на Франклин е „Мълчаливост“. Това нерядко и аз го нарушавам. Но наистина трябва да говорим и пишем само онова, което е полезно за ближните ни. Не бива да ги плашим прекалено или да ги успокояваме и правим безразсъдни с неправилна и лъжлива информация за случващото се. Не бива да се шегуваме с онова, от което накрая може и да плачем.

Третото и четвъртото правило на Франклин: Ред и решителност да извършваш своите задължения. Защото тези качества трябва да притежават не само онези, чиято работа позволява да работят от дома си или от дистанция в интернет. Трябва да си дадем сметка, че много наши събратя имат професии, които ги поставят в епицентъра на опасността. Те обслужват пряко хората и не могат, нямат право да бягат и да се пазят. Трябва да оценяваме, че без лекарите, аптекарите, магазинерите и касиерите в магазините и други служители в обслужването, които ще имат големи лишения и саможертви, цялото ни общество няма как да оцелее. За да направите така, че те да не преживеят ужаса на колегите си от Италия, бъдете и вие организирани и решителни да изпълните своя далеч по-лесен дълг, да си стоите повече у дома. Така и тези хора с благородна професия няма да бъдат поставени в прекалена опасност. Не ги подкрепяйте само с ръкопляскане от терасите, а и дейно им помагайте, налагайки си временни самоограничения.

Петото правило на Франклин – „Пестеливост“, да не правим разходи, освен за доброто на другите и за себе си, е особено важно. То донякъде е свързано с обясненията ми за първото правило. Спазването на петата точка от правилата ще ви помогне да пестите парите си в брой. В кризисни времена не бива да очаквате, че както досега, щом поставите картата си в банкомата, той ще ви пуска пари. Няма и да изхарчите излишно парите си така, че след края на кризата да се чукате в главата и да се чудите какво ще правите само с просешка тояга.

Шестата точка – „Трудолюбие“, ще ни помогне да се отърсим от стреса. Когато бъдем заети винаги с нещо полезно, дори и работейки от дома си, ние ще забравим да следим прекалено често новините, които не ни дават никакво успокоение. Увлечени в работата си, която обичаме, или в четене на книги, които ни карат да не мислим за себе си толкова много, няма да се отдаваме на излишна паника, която ще ни навреди.

Седмото правило, „Искреност“, ще ви помогне да не се увличате в извличане на полза и спекулиране във вреда на ближните си в тези опасни времена. Не се възползвайте от страховете на хората, за да се обогатявате. Това не е в кръга на човещината и християнската нравственост.

Осмото правило е да не причиняваме зло на другите. А също така да не пропускаме моменти, когато можем да извършим добро. Защото днес зло може да се окаже нещо, което ни се вижда дребно и маловажно и едва ли не наше право да го правим, но да рискува живота на хората. А извършвайки добро, ние ще имаме чиста съвест и удовлетворение, които ще ни помогнат да приемем съдбата си и да се поставим смирено в Нечии ръце.

Деветото правило, „Умереност“, да избягвате крайностите, ще ви помогне не само да избягвате да се обиждате на ближния си.  Но ще трябва вие да не го наранявате, като го пререждате и блъскате в магазина, като не пазите възрастните хора и хронично болните, за които днес пазаруването се оказва практически смъртоносна заплаха. И това го правите, защото сега се чувствате силни и недосегаеми. Не винаги ще бъдете такива. И тогава ще искате другите да бъдат внимателни с вас и да проявят разбиране.

Десетото житейско правило: Пази чистотата на тялото, дрехите и жилището си. То ще ви спаси в тези дни на върлуваща зараза. Тези дни непрекъснато ви казват да си миете ръцете и лицето, да се къпете и дезинфекцирате. Ето, Франклин ви го е казал преди повече от два века.

Единадесетото правило: Спокойствие, не се смущавай от дреболии и от обикновени или неизбежни беди. Колко добре го е казал Франклин! Защото е познавал човешкия род при такива кризисни моменти. Запазването на спокойствие ще ни избави от стреса, а това ще запази имунитета ни от срив. Висок имунитет днес ни е жизнено важен. Ако се чудите как да постигнете спокойствие в този бушуващ океан на днешното време, припомнете си тълкуванието ми за шестото житейско правило на Франклин.

Дванадесетото правило на Франклин за целомъдрието може да ви се струва странно днес. Но точно сега може да обичате и помагате на ближните си по не толкова близък телесен начин. Бъдете предпазливи!

Останалите две правила, общо четиринадесет за мен (да подражаваме в смирението на най-добрите образци на човечеството и на Христа), показват, че в днешния ден смирението ни е особено нужно. Защото дори и за себе си усещам, че увлечен в светски занимания и надпревари за постигане, съм започнал да го губя. Тук ще завърша с някои разсъждения от стената си във фейсбук за случващото се днес. Нямам предвид някакви хора и властимащи. Имам предвид, че Някой над хората иска да ни накара да се позамислим:

Доста знаково ми изглежда, че нашата свобода да пътуваме по широкия свят е причина днес да не можем да излезем без страх и свито сърце от тясното пространство на дома си. Очевидно опознавайки широкия свят сме пропуснали нещо. Не сме имали време да познаем Вселената в себе си, душата си. Да се позамислим защо живеем и дали живеем правилно. Дали сега не искат да ни научат на смирение, да ни свият в квадратните метри на жилището ни. За да ни остане време да се вгледаме в себе си. Защото малцина могат доброволно да останат насаме със себе си и душата си. Повечето бягат чрез развлеченията на външния широк свят. Е, сега вече е време да поправим този пропуск...