Цивилизацията е нещо крехко. Тя няма да устои на превратностите, ако не я пазим

Днес се изказах малко грубо за онези 23 хиляди български работници в чужбина, които се били прибрали в България само за 24 часа (общо за последните дни са се прибрали многократно повече). Всъщност тези ми думи се отнасяха за онези странстващи в чужбина, които са пребивавали там по икономически причини и са нямали идея да се връщат в родината си. Но днес, когато дейностите, в които са ангажирани, са затруднени, те са увиснали в безтегловност и панически започват да се прибират у дома. Реакцията ми се дължеше на безпокойството от подобни масови завръщания без подлагане на дълга карантина в сгради около границата и летищата под полицейски и лекарски надзор, а направо с пускането им свободно да се придвижват в страната. А и аз вече съм го обмислил, че при такъв масов наплив подобни мерки са невъзможни. Просто не може да се насмогне. Нашето доброволно затворничество започва да се обезсмисля. Защото подобна огромна маса хора няма как да бъде контролирана. И се опасявам да не се наложи този хаос в живота ни да продължи прекалено дълго именно заради това. Все пак, за да се успокоят нещата, трябва да се сложи край на хаотичното движение на масите. Защото от една страна ни заплашват, че ако не си стоим у дома, ще се наложи съвсем да ни затворят, а от друга увеличават риска това да се случи. Много е объркващо! Разбира се, приемам, че се завръщат предимно ниско-образовани и уязвими групи хора, които са загубили работата си. Защото познавам високообразовани приятели, които имат куража да останат по местата си, докато тази буря премине. А всъщност за България би било полезно да се завърнат именно високо-образованите българи, но при тези ни икономически условия, уви, това няма как да се случи скоро. А тези, които са загубили работата си в тази кризисна ситуация, просто нямат средства да останат. Знам, въпросът е сложен от морална гледна точка. Но много често при кризи трябва да се вземат не особено лесни решения. Тази зараза дори не ни изправя пред толкова труден избор. Какво щяхме за правим, ако се появеше болест, погубваща 2/3 от населението? Тогава трябваше да се взимат още по-трудни и жестоки решения от гледна точка на съвременните норми. Може би тези уязвими българи сега трябваше да бъдат подпомогнати чрез дипломатическите ни мисии в чужбина и да си останат там, докато у нас рискът бъде сведен до минимум. И тогава да започнат да се завръщат на по-малки групи и контролирано подлагани на карантина. Защото при това паническо и масово завръщане рискуваме да загубим пълен контрол. Тук рискувах да се отклоня с исторически примери как са били вземани някои нечовечни според днешните норми трудни решения. Но няма да го направя. Просто имайте предвид, че в ненормални кризисни ситуации някои неща е трудно да бъдат същите като в спокойни времена.

Вследствие на моите груби думи един уважаван от мен фейсбук-приятел, който в момента се намирал на специализация в чужбина по програма Еразъм, съвсем основателно беше критичен към думите ми. Напълно е прав. Приемам критиката. Но все пак за мое извинение още в текста си „Как се стигна до всичко това и как то можеше да се избегне“ в ума си имах решение за нейния казус. Макар да не е никак скромно да се самоцитираш, ето един малък откъс: „По-лесно се подлагат на дълга карантина по границите и летищата също така участниците в научни конференции и пребиваващи в чужбина краткосрочно или дългосрочно по изследователски програми. Те също можеха да пътуват в крайно належащ случай, но да проявят голяма отговорност. Тези хора обичайно са интелигентни, а от там проявяват повече разбиране и отговорност към другите.“

Всичките ми текстове може би се възприемат като опит за морализаторство. Но всъщност от чисто човешки интерес аз просто се опитвам да обмислям за себе си експериментално в писмен текст всички варианти за реакция при криза. И то не с оглед на тази ситуация, при която много неща са изпуснати отначало, но с оглед за бъдещето, за да не се повтарят грешките. Сега всички хора, които са били в чужбина краткосрочно или дългосрочно по изследователски или фирмени дела трябва да бъдат прибрани у нас. Защото е по-лесно да контролираш малкия човекопоток, но масовият и хаотичен наплив няма как да бъдат овладени и това да няма лоши последици. Днешната зараза е детска игра пред възможни по-лоши сценарии. И точно затова искам от днешната криза да си направим нужните изводи и предварително да преиграем подобни ситуации. За мен е напълно логично да си кажем: А как да живеем и мислим от тук насетне? Съжалявам, че тези дни непрекъснато се повтарям. Но това се дължи на усещането, че не съм разбиран правилно. Мисля днес да сложа точка. Правя го заради този фейсбук-приятел, който днес може би ми се обиди за думите.

Опитвам се да подскажа, че днешната криза ни показва нещо много важно. И трябва да помислим за него. Тя ни показва, че досегашният ни комфортен живот не е нещо непоклатимо. Той се дължи на едно вековно развитие на човечеството, на постиженията на науката, изкуствата, икономическата и философско-политическа мисъл. Но тези постижения са нещо крехко. Човекът не е освободен от несигурността си на мислеща тръстика. Той е чувствал винаги, че обкръжаващият го свят не е само грижовна Майка Природа, но и място на изпитания и опасности. Затова чрез най-силното си оръжие, своята мисъл и дух, е облагородявал живота си и се е ограждал със защитна стена срещу стихиите.

Изградената от нас цивилизация, която ни брани от стихиите, както казах, е прекалено уязвима. Човекът маса днес е по-скоро консуматор и не цени достатъчно науката и културата, които са гръбнакът на тази благородна цивилизация. Масите при криза са много уязвими към възраждане на ниските инстинкти и възвръщането си към варварството. И това обяснява как бляскави някога цивилизации изведнъж са рухвали и са изчезвали в небитието. Не един философ на историята е писал за това. Защото наследството, завещано от творческите малцинства, стоящи в основата на зараждането на цивилизацията, е започнало да става пренебрегвано и неразбрано от масите.

Днес може би отново бълнувам тревожно, но имам чувството, че цивилизацията на т.нар. Запад е подложена на голямо изпитание. Дали не сме свидетели наистина ако не на нейния залез, то поне на края на началото на този залез? Цивилизацията е много уязвима! Затова не бива да си мислим, че винаги, когато завъртим кранчето на водопровода вкъщи, от чешмата ще бликва вода. Или че ни е гарантирано вечно това глобално село чрез интернет. Не бива да си мислим, че развитието на човешките общества е един непрекъснат безконечен възход. За съжаление това не е така. И това се дължи на обстоятелството, че основното ни развитие не е в материалната сфера. Най-важното развитие има в сферата на съзнанието и духа. Защото човек трябва да се издига и усъвършенства в своето съзнание. Затова е принуден да живее този несигурен живот тук на земята. Именно поради това, че не всички хора живеят съзнателен живот, имаме издигнато в съзнанието и духа творческо малцинство от една страна, и маси, живеещи повече в невежество от друга страна. За да запазим видимото си материално благоденствие, трябва масите да уважават и почитат повече творческите малцинства, които стоят в основата на този им незаслужен блажен живот тук на земята. Защото без организаторските и управленски способности на творческите малцинства този живот щеше още да се намира в онова дивашко и жалко състояние на труден и изпълнен с рискове живот на праисторическия човек. Но и творческите малцинства имат огромна нужда от останалите обществени групи. Всички са едно цяло, не могат един без друг. За разлика от нашите предци преди 80 години, днес повечето от нас, българите, са отдалечени от това, което ни изхранва. Това е световна тенденция много по-отрано. За огромна част от хората е нормално да очакват винаги, когато отиват в магазина, да могат да се снабдяват с хляб, брашно, варива, зеленчуци и др. Но всъщност йерархичната структура на цивилизацията се основава на това, че все пак днес има един малък процент хора, които ни изхранват в сектор земеделие. И трябва все повече да ги уважаваме. Висшите слоеве на цивилизацията, културата, са лукс, който може да си позволи да съществува нормално именно благодарение на не винаги оценявана работа на хората от земеделието и скотовъдството. Всички други отрасли се крепят на тях. Затова са болни онези общества, които се обиждат на "селянин". Ако кризата на цивилизацията се задълбочи, ако има пълен колапс, ще рухне цялата йерархична структура. И тогава всички без изключение ще трябва да се запознаят лично с начина, по който се пече хлябът.

Днешната криза е може би само предупреждение какво може да ни се случи, ако не си вземем поуки от нея и повтаряме старите грешки в начина на живот и в бъдеще. Да не допускаме повече подобна небрежна реакция на задаващите се беди. Необходимо ни е единодействие. Днес склонните към непослушание маси трябва поне временно да се вразумят, за да излезе цялото общество сухо от тази хаотична ситуация. Законите и ограниченията не са за съзнателните и отговорните. Те са способни на доброволно самоограничение. Законите и ограниченията са за онези, които не могат доброволно да се самоограничават заради правата и потребностите на другите хора.