Размисли върху теми от Оруел и Св. Йоан Богослов

Почти две седмици след като споделих публично във Фейсбук откъса от "1984" на Оруел, в който става дума за лотарията, и други започнаха да го споделят. Но без предхождащия по-дълъг текст. А той е изключително важен и потресаващо актуален.

За мен е задължително за всеки мислещ човек да е прочел или да прочете в бъдеще "1984" и "Фермата на животните". Оруел е един от най-проницателните писатели, който се е раждал между нас.

За съжаление обаче виждам, че тези Оруелови прорицания сякаш не са от полза за хората. Не сме направили нищо, за да не се случат тези неща. Напротив, от тях сякаш се възползват като инструкция тези, които искат да господстват над пролите и да ги доят като крави и овце. Не знам дали това е, защото онези са прочели Оруел. Дори и да не са го прочели, нещата се случват по този начин, защото мнозинството от другите хора не четат и допускат да им се случат.

Започвам да се ужасявам, че ще се сбъдне и друго. Записаното от Йоан Богослов преди почти две хилядолетия в неговото "Откровение", по-известно от гръцки като "Апокалипсис": "И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ.

И той ще направи, щото на всички — малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби — да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му." (Откровение на Йоан, 13: 15-18). После знаем какво следва. Който не устои, не намира името си записано в Книгата на живота.

Разбира се, някои ще ми се изсмеят. Какви са тези религиозни суеверия? Но тези терористични атентати, тази несигурност в наши дни не са ли предисловие към доброволното ни ограничение уж за наше добро. За да сме по-сигурни и никой да не може да прави такива злини. Всичко да е под контрол. Не казвам нещо ново. По този повод е писал и българският православен писател Мартин Ралчевски в романа си "Антихрист". Забележителен и актуален роман, защото поставя една важна тема. Темата за това, че мнозина заради продължаване на комфортния си живот ще предпочетат подчинението на злото пред това да останат и бъдат Човеци. Дали не идва ден, в който трябва да направим избор между житейския си комфорт и човешката си душа? Никой не трябва да бъде спокоен и сигурен за себе си, че ще устои.

Всъщност това вече сме го виждали. Нима в едни недалечни тоталитарни времена мнозина заради кариерата и комфорта си не се отказаха от човешкия си облик? Нима не вгорчиха живота на други хора с доноси и покорно лазене пред инструкциите на силните на деня? Не се ли отказаха някои публично дори и от бащите си? Щом е в природата на мнозина, защо да не се повтори и повтаря и в бъдеще?

Накрая, като нещо особено актуално, ще цитирам и думите на един от бащите на американската нация. Днес външно го величаят, но не съм сигурен, че го следват. Та той е написал: "Общество, което замени малко свобода срещу малко ред, ще загуби и двете и няма да заслужава нито едното, нито другото".