Публикации

Някои размисли по актуални проблеми на религията и политиката

Открай време атентатите, извършени от ислямисти и всякакви други радикали, ме смущават. Затова по всякакъв начин съм търсил отговори без да мразя и без да смятам, че всички представители на една религия по дефиниция са лоши. Това би ме лишило от обективност и би ме вкарало в капана на невежеството и привидностите на заблудите. Напълно споделям оценката на Томас Карлайл за Мохамед и това, че той изначално е бил честен човек, който е бил искрен в думите и желанията си. Но какво се е объркало? Какво е довело да това днешно извращение, което впрочем е характерно за повечето масови религии. Мисля, че отговорът поне за мен го дава Лев Толстой в едно свое късно философско съчинение за държавата и църквата, но по отношение на християнството. Според него откакто християнството е сключило един вид сделка с държавната власт, превърнало се е в държавна религия, то е започнало да се отклонява от истините на Проповедта на планината. А Мохамед е принуден от самата си цел да превърне исляма в оф...

Защо е нужно да бъдем родолюбци (със съкращение и редакция от моя статия в интернет списание за наука, философия и публицистика "Палитра: http://www.palitrabg.net/)

Днес, когато благодарение на новите технологии светът се е превърнал в едно глобално село, все повече се засилва процесът на контакт между отделните култури и малките общности все повече започват да губят своята самобитност.   В резултат на това днес българският език и културата ни въобще, са поставени в тежка ситуация да оцеляват сред глобалния свят, където водещи са други езици и културни модели. Този процес се засилва и от приемането на пазарната система, където в търговските отношения също се налага използването на други езици..... Отстъпваме от родните традиции и празници, докато започваме все повече да подражаваме на други народи, към чийто начин на живот и благоденствие жадно сме впили погледи. ...Тук вече достигаме до смисъла на патриотизма. Всички религии са налагали строги правила, като десетте Божии заповеди   и др., които по същество си приличат и целят едно общо нещо – да накарат егоистичния по начин на живот древен човек да приеме нормите на едно ново социа...

Отново за народните будители сред българите (и човечеството) в миналото и настоящето

Изображение
Когато някой е направил нещо за теб, той става неизменна част от твоята същност. Ние имаме биологически родители, но имаме и много духовни майки и бащи, които никога не трябва да забравяме. Липсата на признателност е признак за развала на душата. Още по-лоша е липсата на признателност към духовните майки и бащи на народа ни – неговите будители през вековете. Духовното е нашата истинска и вечна същност. Най-важна част от запазването на тази същност е историческата памет за народа и родовата памет. Това е една постоянна връзка с отвъдното, защото всички – отишлите си от физическия свят и все още дишащите въздух, са заедно в духа. Ако не живеем с борбите и страстите на нашите предци, ние сме мъртви духовно. Загубили връзка с духа, където те са вечно живи и ни гледат с укор за днешното безсилие и нехайство. Денят на народните будители би трябвало да е един от най-големите празници на България. Той трябва да е официален празник. Неприсъствен за всички, тъй като будителите са всъщност ...

Размисли като самонаставления

Изображение
12 ноември 2024 Една от грешките, които правят хората, е да свързват написаното от някого със самия него. Поради това те си казват: какви "глупости" пише този, той изразява "лични амбиции" в твърде патетичен тон. Това обаче не е така. Често за броени минути, не повече от 20-30, може да се напишат дълги текстове. Същият човек в други моменти може да се блъска час или два за само една страничка. Понякога можем да пишем медитативно, като в транс. Това не важи само за прозата. Всъщност за поезията най-вече трябва да е така. За мен при Христо Ботев със сигурност е било така.  Направи ми впечатление, че в свое интервю и Александър Секулов подчертава, че е грешка да се свързват произведенията на Вазов с човека, личността Иван Вазов. Напълно е прав. Четейки неговата "Епопея на забравените", ясно виждам огромното вдъхновение, сякаш пряко докосване до душите на героите. Четейки тези стихотворения не чувствам измъченост, каквато чувствам при някои от Вазовите стихо...