Блог на Кръстьо Йорданов

Има нещо символично в това, че по едно и също време родната общественост беше облъчена с две интервюта. Едното е на изпълнителя на песента "Нема такава държава", а другото на бившия негов приятел (може би вече не) Васил Василев - Зуека, който се изселил от България в друга държава, където законите се спазвали. Колко цинично е всичко това! Хора, които десетилетия наред са работили за подронване на законността чрез вулгаризиране и осмиване, отклонявайки масовото мислене в сферата на несериозната забава, тръгнали да търсят законност другаде, защото я нямало ...

  Това, което ме кара да се държа като шило в торба, и непрекъснато ме подбужда към може би досадни за масовата публика разсъждения, е едно непрестанно вътрешно безпокойство . Усещането, че нещо в живота ни не е наред. Някак си нещо ме човърка, че кариерата, редовното плащане на сметките и кредитите, пазаруването в молове и хипермаркети, припичането по плажовете и карането на лъскави коли, не е целта, към която трябва да се стреми човекът. Някак си нещо в сърцето ми се присвива и не ми дава душевен мир. А сякаш трябва да сме най-щастливото поколение – имаме интернет и компютри, с които мисълта ни, написана на електронна «хартия», може да достигне до другия край на света. Но животът на хората става все по тревожен и неспокоен. Ще кажете, че самоубийствата след лош кредит са само българско явление при управлението на лошо правителство. Но истината е, че много повече са американците, прибягнали към спусъка на пистолета, за да разрешат проблема на вътрешния си духовен хаос и пустота. И...

  На 9 септември всяка година за пореден път по повод на миналото нацията ни е практически разединена. Ако процесът на разложение на нравствеността и държавността ни днес продължат до траурния марш, това събитие ще се окаже най-трагичното в българската история. Защото за мен няма съмнение, че много от корените на днешното зло бяха заложени тогава. Спомнящите си последните години на онзи режим ( т.е между 1944 и 1989 г. ) , но незнаещи нищо за първите, може и да оспорят това ми твърдение. Нищо че продължават да носят невидимото за тях бреме от тази епоха. Наблюденията на коментарите в социалните мрежи днес ме предизвикват да направя скромни и непретенциозни  откъм прецизност и точност разсъждения. Съзнавам, че разделителната линия  на оценките е естествена. Защото ако предците ти са били сред жертвите, е нормално да изпитваш негативни чувства. А ако твой дядо партизанин се е възползвал от промяната, да браниш чистотата на тази „светла дата“, както орлица защитава малките с...

Днес се изказах малко грубо за онези 23 хиляди български работници в чужбина, които се били прибрали в България само за 24 часа (общо за последните дни са се прибрали многократно повече). Всъщност тези ми думи се отнасяха за онези странстващи в чужбина, които са пребивавали там по икономически причини и са нямали идея да се връщат в родината си. Но днес, когато дейностите, в които са ангажирани, са затруднени, те са увиснали в безтегловност и панически започват да се прибират у дома. Реакцията ми се дължеше на безпокойството от подобни масови завръщания без подлагане на дълга карантина в сгради около границата и летищата под полицейски и лекарски надзор, а направо с пускането им свободно да се придвижват в страната. А и аз вече съм го обмислил, че при такъв масов наплив подобни мерки са невъзможни. Просто не може да се насмогне. Нашето доброволно затворничество започва да се обезсмисля. Защото подобна огромна маса хора няма как да бъде контролирана. И се опасявам да не се наложи ...

Когато имам време ще изразя по-подробно идеята си как можеше да не стигаме до такива събития. Сигурен съм, че един ден специалистите ще изследват по-подробно днешното явление. Ще се напишат по-задълбочени трудове. Истината е, че сегашното положение не се различава от миналия опит. Крутите мерки са забавяли, а не са предотвратявали заразата. И винаги големите гъстонаселени градове са най-уязвими. И хората са използвали същите средства, изолация в домовете си, напускане на градовете и живот в уединени вили и пр. Но днес имаме един отрасъл на икономиката, който трябва да бъде жертван за нашето спокойствие, туризмът и спортните събития, свързани с пътуване на лумпенизирани маси. Епидемията пак щеше да се появи, но може би не с такава сила. Съвременният човек има едно предимство. Вече не живее в дървени и други примитивни домове, хигиената му е на много високо ниво. Но съвремието има и един минус, прекомерно развитие на туризма. Бедни държави и бананови републики едва ли не разчитат осно...

Новите условия изискват от нас да си наложим дисциплина и отговорност. За да не се налага цяла година да се крием в миша дупка. Надявам се всички да разберат, че ако един месец спазват някакви самоограничения и мерки за безопасност, ще съкратим срока, в който досегашният ритъм на живота ни е напълно объркан. От коментари на приятели научавам, че някои от тях заради събитията дори се налага да отложат издаването на книгите си. Всеки един от нас е принуден да плати цената на усещането ни, че човечеството вече се е издигнало дотолкова, че страховете и опасностите за човека на Средновековието и Новото време не важат за нас. Както казваше навремето един известен журналист, да, ама не. Затова онези, които са пътували неблагоразумно тъкмо в тези разбушувани дни, да имат добрината да не разчитат на хлабавите мерки на властите по летищата с разни термо-камери, които за нищо не стават по отношение на новата зараза, ами доброволно да се подложат на дългодневна карантина. А не от летището да пое...

Почти две седмици след като споделих публично във Фейсбук откъса от "1984" на Оруел, в който става дума за лотарията, и други започнаха да го споделят. Но без предхождащия по-дълъг текст. А той е изключително важен и потресаващо актуален. За мен е задължително за всеки мислещ човек да е прочел или да прочете в бъдеще "1984" и "Фермата на животните". Оруел е един от най-проницателните писатели, който се е раждал между нас. За съжаление обаче виждам, че тези Оруелови прорицания сякаш не са от полза за хората.  Не сме направили нищо, за да не се случат тези неща. Напротив, от тях сякаш се възползват като инструкция тези, които искат да господстват над пролите и да ги доят като крави и овце. Не знам дали това е, защото онези са прочели Оруел. Дори и да не са го прочели, нещата се случват по този начин, защото мнозинството от другите хора не четат и допускат да им се случат. Започвам да се ужасявам, че ще се сбъдне и друго. Записаното от Йоан Богослов п...