Блог на Кръстьо Йорданов

Днес се изказах малко грубо за онези 23 хиляди български работници в чужбина, които се били прибрали в България само за 24 часа (общо за последните дни са се прибрали многократно повече). Всъщност тези ми думи се отнасяха за онези странстващи в чужбина, които са пребивавали там по икономически причини и са нямали идея да се връщат в родината си. Но днес, когато дейностите, в които са ангажирани, са затруднени, те са увиснали в безтегловност и панически започват да се прибират у дома. Реакцията ми се дължеше на безпокойството от подобни масови завръщания без подлагане на дълга карантина в сгради около границата и летищата под полицейски и лекарски надзор, а направо с пускането им свободно да се придвижват в страната. А и аз вече съм го обмислил, че при такъв масов наплив подобни мерки са невъзможни. Просто не може да се насмогне. Нашето доброволно затворничество започва да се обезсмисля. Защото подобна огромна маса хора няма как да бъде контролирана. И се опасявам да не се наложи ...

Когато имам време ще изразя по-подробно идеята си как можеше да не стигаме до такива събития. Сигурен съм, че един ден специалистите ще изследват по-подробно днешното явление. Ще се напишат по-задълбочени трудове. Истината е, че сегашното положение не се различава от миналия опит. Крутите мерки са забавяли, а не са предотвратявали заразата. И винаги големите гъстонаселени градове са най-уязвими. И хората са използвали същите средства, изолация в домовете си, напускане на градовете и живот в уединени вили и пр. Но днес имаме един отрасъл на икономиката, който трябва да бъде жертван за нашето спокойствие, туризмът и спортните събития, свързани с пътуване на лумпенизирани маси. Епидемията пак щеше да се появи, но може би не с такава сила. Съвременният човек има едно предимство. Вече не живее в дървени и други примитивни домове, хигиената му е на много високо ниво. Но съвремието има и един минус, прекомерно развитие на туризма. Бедни държави и бананови републики едва ли не разчитат осно...

Новите условия изискват от нас да си наложим дисциплина и отговорност. За да не се налага цяла година да се крием в миша дупка. Надявам се всички да разберат, че ако един месец спазват някакви самоограничения и мерки за безопасност, ще съкратим срока, в който досегашният ритъм на живота ни е напълно объркан. От коментари на приятели научавам, че някои от тях заради събитията дори се налага да отложат издаването на книгите си. Всеки един от нас е принуден да плати цената на усещането ни, че човечеството вече се е издигнало дотолкова, че страховете и опасностите за човека на Средновековието и Новото време не важат за нас. Както казваше навремето един известен журналист, да, ама не. Затова онези, които са пътували неблагоразумно тъкмо в тези разбушувани дни, да имат добрината да не разчитат на хлабавите мерки на властите по летищата с разни термо-камери, които за нищо не стават по отношение на новата зараза, ами доброволно да се подложат на дългодневна карантина. А не от летището да пое...

Почти две седмици след като споделих публично във Фейсбук откъса от "1984" на Оруел, в който става дума за лотарията, и други започнаха да го споделят. Но без предхождащия по-дълъг текст. А той е изключително важен и потресаващо актуален. За мен е задължително за всеки мислещ човек да е прочел или да прочете в бъдеще "1984" и "Фермата на животните". Оруел е един от най-проницателните писатели, който се е раждал между нас. За съжаление обаче виждам, че тези Оруелови прорицания сякаш не са от полза за хората.  Не сме направили нищо, за да не се случат тези неща. Напротив, от тях сякаш се възползват като инструкция тези, които искат да господстват над пролите и да ги доят като крави и овце. Не знам дали това е, защото онези са прочели Оруел. Дори и да не са го прочели, нещата се случват по този начин, защото мнозинството от другите хора не четат и допускат да им се случат. Започвам да се ужасявам, че ще се сбъдне и друго. Записаното от Йоан Богослов п...

Наближават поредните избори. Никак не е случайно, че тъкмо сега наблюдаваме отново развижване по въпроса за “ откраднатото ” от модер н ите злодеи, соросоидите, т.н. “турско робство” . Но нещата не опират до чужди влияния, а до това, че в България от край време съществуват две крайни становища по отношение на миналото. И застъпниците на „робството“ са представители на едното крайно становище, което обаче има, според мен, негативно влияние върху българската народопсихология. Затова от младежките си години, макар че в юношеството си клонях към малко крайни родолюбиви позиции, винаги съм се дразнел от прекомерното преекспониране на темата за българите като страдалци в историческото минало - вечно клани, обезчестявани и поробвани. И тази емоция е оживяла в сърцата на българите, оказвайки се огромна пречка пред тяхното бляскаво бъдеще. Създава се един комплекс за изостаналост от модерните европейски народи. На това и днес се дължат бутафорните „възстановски“ на крепости, унищожавайки бе...

Понякога, когато вечер здрачът премине в черна нощ, застанал пред прозореца неволно ми минават някои мрачни мисли за нашата съдба. Светът, този триизмерен свят, който познаваме от хилядолетия, никога няма да се превърне в наш уютен дом. Само на метър зад прозореца ми е мрак и този мрак ме кара да потръпвам, а не съм дете. Явно някъде дълбоко в душата ми е съхранен един копнеж към мястото, където винаги е светло. Но тук никога няма да намерим трайно това място, а ще се озоваваме сред него само за миг. След това ежедневните ни проблеми ще ни върнат отново на земята. Тук непрекъснато ни дебнат опасности и каквито и технологии да измислим, това няма да се промени. Колкото и да си казваме «назад към природата», тази материална и ограничена в три измерения природа няма как да стане наша истинска майка и винаги ще си остане за нас мащеха. Доколкото в тази природа има красота и хармония, това идват от отражението на Твореца, на Бога в нея. Ние сме длъжни да живеем в хармония с природата, защ...